Пантеона на траките

В пантеона на траките властвала Великата богиня - майка (Бендида или Зеринтия). Неин син и съпруг е богът на умиращата и възраждащата се природа Залмоксис. В религиозните вярвания на траките се съчетавали слънчевото и земното начало. Траките имали силно развит култ към мъртвите. Починалият владетел след смъртта си се изравнявал с божество, а робницата му се превръща в светилище. Погребалните им обичаи са сложни и все още неизяснени напълно. Високо в планините се издълбавали скални площадки, ниши, гробници. В зависимост от култа към земята или огъня са съществували два вида погребения - чрез трупополагане или изгаряне. Покойника полагали в скални гробници или в издълбани камери. Известни са камери с куполовиден, плосък и двускатен покрив. До камерата водел коридор. След това надгробната могила се засипвала. 

Култа към Орфей - Тракийския орфизъм е учение на мъжете-аристократи. Те се организирали в затворени общества. Легендата гласи, че тракийският певец често събирал знатните мъже на оргии. Техните жени толкова го мразили, че по време на едно пиршество връхлетели и го разкъсали на части, разпръснати на различни места. Тракийският орфизъм съчетава култа към земята и слънцето, олицетворени от Дионис. Центровете му са Делфи и Самотраки. Датира от средата на II хилядолетие пр. Хр. Има две нива: аристократично (доктринално) и народностно (социално). Първото ниво е свързано с посветените в учението, а в народностното ниво са тези, които не са посветени в него. В основата му е идеята за самоусъвършенстването и че преодолелият ценностните изпитания става съпруг на Великата богиня майка и следователно е бог. Тази идея личи ясно от тракийските царе, които са едновременно царе, жреци и богове.




{START_COUNTER}