Вълчетрънското съкровище, Плевенска област е открито през 1924 година при земеделски дейности. Част от намерените предмети са нарязани при подялба, а друга част изчезват.

В музея в София попадат 13 съда с общо тегло от 12425 грама. Съкровището е датирано към ІХ - VІІІ век преди Христа.

Съкровището е формирано от голям кантаросовиден съд, триделен съд, една голяма и три по-малки чаши с по една дръжка, два големи и пет по-малки диска. Наред с дисковете с луковични дръжки, заради техниката „ниело", впечатлява и изработката на големия кантаросовиден съд с две дръжки. Той има височина 22,40 см и тегло от 495 грама. Съдът е изработен от две части, припоени със сребро, като двете му дръжки, които са канелирани излизат от устието и са приковани със златни гвоздейчета.

Големият похлупак или кимвал има диаметър 37 см и тегло 1775 грама. Лицевата му страна е покрита с геометрични спираловидни орнаменти в техниката „ниело" / прилепени сребърни ленти с бордюр от точки. Вътрешната страна на дръжката е подплатена с бронзова подложка, която лежи върху масивен бронзов кръг с кръст в средата.

Голямата и трите малки чаши са тип киатоси. Голямата чаша има височина 12,3 сантиметра и тегло 919 грама. Една от малките чаши има височина 8,9 сантиметра и тегло от 132 грама, а другите- височина 8,2 сантиметра и тегло от 130 грама.

Триделния съд има дължина 23,9 сантиметра, височина 5,3сантиметра и тегло от 1190 грама. Той се състои от листовидни басейни, съединени помежду си с леко извити тръбички от бяло злато.