Одрисите са тракийско племе, населяващо териториите простиращи се до завоя на река Тонзос при Кабиле до долното течение на река Хеброс през 5 до 1 век пр.н.е.

Сведения за одрисите се съдържат още в Омировия епос. Те първи сред тракийските племена формират своя трайна държава - Одриското царство, която се разпростирала на териториите на днешна България, Северозападна Турция и северните части на Гърция.

За тях дава сведения и Херодот във връзка с похода на Дарий I срещу скитите, когато персийският владетел преминава през обитаваните от тях земи.

Тукидид също споменава одрисите и техните военно политически операции.

Високата степен на развитие и организация на одрисите ги обвързва с по-усложнени обществени и държавни структури, далече надхвърлящи границите на племенното им обединение. При Терес I държавното обединение на одрисите започва да обхваща земите от устието на река Дунав, до водосборната област на реките Тунджа, Арда и Марица и от там на изток и югоизток до хинтерланда на гръцките колонии. Терес I се счита за основател на Одриската държава с главен град Ускудама (дн. Одрин). Той бива наследен от Спарадок (ок. 50-те-40-те години на V в. пр.Хр.) и Ситалк (ок 40-те години на V в. Пр.хр.-424 г. пр. Хр.). Спарадок затвърждава постигнатото, укрепва политически държавата и спомага за нейната стабилност. Името на Ситалк се свързва с някои териториални разширения по горна Струма и Софийското поле. Държавата на одрисите достига най-голям разцвет по време на управлението на Ситалк.

По времето на Севт I (434-ок.408/407 г. Пр. Хр.) се стига до промяна във външно политическата ориентация на държавата с цел овладяване на Тракйския Херсонес (Галиполския п-в). Управлението на Севт I е последвано от това на Медок I (407-386 г. пт. Хр.) Севт II, и Котис I (383-359 г. пр.хр ). При Котис I Одриската държава достига своя най-голям възход. Този успех обаче се оказва краткотраен. Към средата на IV в. Пр. Хр държавата губи своя военнополитически подем, като се оказва в състояние на социална и политическа криза.

Наследникът на Котис I, Керсеблепт (359-341 г. прх. Хр) не съумява да запази извоюваните позиции, военнополитически подем и единство като се стига до разпадане на Одриското царство и обособяването на отделни райони, в които управляват отделни владетели. Владенията на Керсоблепт остават в зоната на изток от река Хеброс. В земите между река Хеброс и река Нестос управители са Аматок (Амадок) (359-351 г. пр.Хр.) и Терес (351-341 г. пр.Хр.). Между река Нестос и река Стримон - Берисад, а впоследствие и сина на Керсеблепт - Кетрипор.

Нараставащата мощ на македоните поражда нуждата от вземането на ответни мерки. Тракийската съпротива е сломена едва през 342-339 г. Пр.Хр. Одрисите претърпяват загуба от Филип II Македонски и това намалява мощта на царството. Една част от старите тракийски селища са превърнати в градове от елинистически тип, а в Тракия като важни центрове се обособяват Филипополис, а впоследствие и Кабиле. Назначени за управители са стратези.

Независимо от установяването на македонското присъствие, основите на Одриската държава и нейния династичен дом продължават да съществуват. По времето на Севт III държавата успява да се стабилизира, но настъпилата криза в целия елински свят през III в. Пр. Хр. дава своето отражение и по отношение на Тракия. Нараства броя на династическите домове и местните царства. Увеличава се децентрализацията в държавата. Отслабването ѝ е съпроводено и от придвижването на келтски етнически елементи, причина за раздвижването на племената на Балканския п-в.

В последствие съдбата на Одриската държава е повлияна от развитието на римската експанзия. Държвата организира коалиции, за да се справи с римското нашествие. Не се подценява и ролята на дипломацията. В тази връзка одриският владетел Котис установява приятелски отношения с Филип V, а впоследствие и със сина му Персей.

Дори след окончателното падане на елинистическите градове под напора на засилващата се римска експанзия и през I в. Пр. Хр. траките създават неприятности на римляните. От решаващо значение се оказва времето на Третата Митридатова война (74-65 г. Пр. Хр.) Въпреки постигането на победи, римляните успяват да сломят съпротивата само на отделни тракийски племена и държавни образувания, но не и да наложат трайно надмощието си над траките. Решаващ за траките се оказва периодът между 44-42 г. Пр. Хр., когато отслабена, гетската държава е разделена на пет части.

В своя цялостен обхват действията на римляните обаче водят до бавно превръщане на тракийските територии в римски провинции . От 37 или 38 пр.н. до 45г. от н.е. траките на юг от Дунав попадат под римска власт.