Ситалк е древният цар на Одриската държава, който е управлявал през 440 - 424 г. пр.н.е.

Самата държава на одрисите била създадена преди около половин век по-рано от бащата на Ситалк - Терес - и в този първи етап на своето развитие не е било достатъчно укрепнала. Едва именно при Ситалк, древната тракийска държава придобива онази сила и мощ, с която е познаваме.

По врема на своято управление Ситалк, преди всичко успял да покори всички останали тракийски племенни вождове и така да умиротвори държавата. Това е станало чрез така наречената система на "парадинастите" - местните управители на различните области в държавата. Това са били всъщност досегашните племенни царе на по-малките тракийски племена, който Ситалк успял да вплете - доброволни или насила - в една държавна организация. В пределите на Одриското царство влизали и земите на други тракийски племена, които били покорени от Ситалк и му плащали данък. Поради това именно той бил наричан "цар на траките".
Това обаче е по-скоро аспект на вътрешната му политика.

Що се отнася до външната политика на тогавашното Одриско царство, то може да се каже че в известен смисъл именно Ситалк изградил стратегическите външнополитически цели на държавата и така положил основата на традиционната външна политика на царството за поколения напред.

Първата външна цел на Ситалк е била да разшири държавната територия масмимално на север, до естесвените и граници, а именно до бреговете на река Истър. Там държавата на Ситалк опирала до територията на скитите. Границата е преминавала някъде или по течението на Дунав или в Добруджа (наричана и малка Скития). Чрез постигане на мирни договорености между скитите и на одрисите, по дипломатичен път, без война, всъщност Ситалк успявал да си гарантира спокойствието на север и необезпокояван от своят съсед да насочи усилията на държавата в разширяване на запад и на юг. Това именно се състояла и стратегическата външнополитическа ориентация на Одрисите и Ситалк - мир и стабилност на север, търговски отношения с гръцките колонии на изток по брега на Евкскинтския Понт и разширение чрез войни на юг и запад - срещу елините и македоните. Тази политика, поставена от Ситалк се осъществявала от държавата на Одрисите почти до края на нейното политическо съществуване.

С воденето на тази политика, Одрисите се превърнали в най-голямата по територия, население и сила държава на Балканите. Според Тукидид, владенията на одрисите започвали от Абдера при устието на р. Места и се разпростирали чак до устието на р.Дунав. Така погледната, територията на одриската държава е по-голяма и от съвременната територия на България.

След като достигнало своето териториално разширение, било неминуемо и само въпрос на време държавата на Одрисите да се вплете и във всички военни конфликти, ставащи на полуостова. Това се отнасяло и до въоръжените сблъсъци между елинските полиси.

През втората половина на 5 век пр. Хр., съперничеството между Атина и Спарта довело до войни, известни под името Пелопонески войни, водени в периода 431-404 г. пр. Хр. Борбата за хегемония в гръцкия свят, водена между Атинското Архе и Пелопонеския съюз, довела до открит сблъсък помежду им.

Ситалк взел страна в този конфликт като сключил мирен договор с атиняните в навечерието на Пелопонеските войни през 431 г. пр. Хр. Това било далновиден ход на тракийският цар с оглед на неговите стратегически интереси. Трябва да осъзнаем, че траките са нямали никакви интереси по море - те не са желаели нито да се разширяват в посока на островите, нито са имали амбицията да стават морска сила. Силата на траките е била в териториите - те са имали предимствата на своята конница и за тях е било по важно земята отколкото морето В това отношение Ситалк е търсил и съвсем основателно, приятелство и съюз с морските елински сили, например Атина, а не със сухопътните, например Спарта.

Амбициите на Ситалк били да разшири границите на държавата в западна посока, за сметка на Македония и на нейния владетел Пердика. През 429 пр.н.е. започва поход срещу Македония начело на 150-хилядна армия с цел териториално разширение на запад до река Стримон.

През 424 г. пр. Хр. царят на одрисите води война срещу трибалите, но претърпява неуспех и не успява да закрепи новите западни граници на държавата по естествения перпендикуляр Тимок - Струма. През същата година Ситалк умира, но не се разбира дали е загинал на бойното поле или смъртта го настига в резиденцията му.

Antony