Тракия и Елада |
||
Историческото развитие на древна Тракия било силно и благотворно повлияно от близкото съседство с древна Гърция (Елада) и нейната морска цивилизация. През втората четвърт на І хил. пр.Хр. по тракийските брегове на Егейско море, Пропонтида (Мраморно море) и Евксинския понт (Черно море) възникнали многобройни елински колонии. Най-значителни от егейските колонии били Енос (при устието на Марица), Маронея, Абдера (при устието на Места) и Амфиполис (близо до устието на Струма), както и островните колонии Тасос и Самотраки. На северния бряг на Мраморно море се намирал Перинт, на Босфора – Бизантион (днешният Истанбул). По тракийския бряг на Черно море били разположени Аполония (днес Созопол), Месeмбрия (Несебър), Одесос (Варна), Дионисополис (Балчик), а на добруджанския бряг на днешна Румъния Калатис, Томи и Истрия. Колониите били търговски пристанища, през които преминавала все по-интензивната и взаимноизгодна търговия между тракийските земи и древна Елада. От началото на V в. пр.Хр. водеща роля в тази търговия играела Атина. Понякога тракийците упражнявали политически натиск върху колониите, принуждавайки ги да им плащат данъци или плячкосвали територията им с внезапни нападения. Но най-често взаимната икономическа полза предопределяла толерантно отношение и повечето колонии с времето се превърнали в богати и цветущи градове. Благодарение на продължилите векове постоянни контакти и културен обмен между елини и тракийци, в древногръцката литературна традиция са запазени разнообразни сведения за древна Тракия и нейните обитатели. До известна степен тези сведения компенсират липсата на домашни, тракийски писмени извори. Заедно с проучваните от археолозите материални паметници на тракийската древност те дават възможност да се възкреси, макар и не винаги с достатъчна сигурност и подробни детайли, историята на тракийските земи в древността. |
||